ИЗЗÒБВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от иззобвам1 и от иззобвам се.

ИЗЗÒБВАНЕ2, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от иззобвам2 и от иззобвам се; иззобяване.


Източник: Речник на българския език (онлайн)