ИЗЍДАМ1, -аш, несв.; изѝда, -еш, мин. св. -ох, прич. мин. св. деят. изѝшъ̀л, изѝшлà, изѝшлò, мн. изѝшлѝ, св., непрех. Остар. и диал. Излизам. Тая красна пеперуда, която ви гледате как фърка по цветята, не е била сякога пеперуда; тя е изишла из едно яйце, не по-голямо от главата на една иглянка. Е. Васкидович, ПП (превод), 32. Плач дочула сребронога Тетис. / .. / С глъбини .. моря тя изида като синя мъгла. Гр. Пърличев, (превод) Ч, 1871, бр. 12, 377. Кат изиде у горе зелене, / та си найде тую ладну воду, / та си уми свое бело лице / и напои коня. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 6.
ИЗЍДАМ2, -аш, несв. (остар. и диал.); изя̀м, изядѐш, мин. св. изя̀дох, прич. мин. св. деят. изя̀л, св., прех. Изяждам; изиждам. На онова време имало една голяма ламя на едно място и правила много пакости; яла овце, волове и дори люде. Ходили много юнаци да я убият, но тя ги изидала с измама. Д. Манчев, БЕ II, 52. Кога да си закуси, изидал по една гъска. КН, 1873, кн. 5, 22. Но Драган добро не знал; що зимал от Рада, изидал го и в тази минута забравял стореното му добро. А. Хаджоглу, ББ, 80. Оттогава евреите всяка година клали ягне и го изидали с горчива трева и с пресник, за помен, че кръвта на ягнето ги е избавила от черното тегло под египтенете. Д. Манчев, НН (превод), 30–31. Нящо доождало, та изидало ябулките. Нар. прик., СбНУ XIV, 131. изидам се, изям се страд. Готови пари, печен хляб скоро се изидат. П. Р. Славейков, БП I, 105.
ИЗЍДАМ СЕ несв.; изя̀м се св., непрех. Изяждам се; изиждам се.
◊ Изидам / изям душата (душицата) някому. Диал. 1. Убивам, унищожавам, погубвам някого. – Един милион нося! Само наполеони! Как ще се опазиш от крадци и хайдути? Пази боже да те надушат, изидат ти душицата! Елин Пелин, Съч. I, 56–57. 2. Причинявам голяма мъка, скръб, неприятност на някого, направям го нещастен.