ИЗИСКА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. 1. Взискателен. Аларик не щял веке да бъде толкова строг и изискателен в предложенията си, защо нито началство веке просил, нито преждеречените области за население искал. Г. Кръстевич, ИБ, 204.
2. Който може да се изисква; изискуем. Решението, което обявява несъстоятелността, прави изискателни от несъстоятелния длъжник и онези дългове, на които не са настали падежите. ДЗОИ I (превод), 154.