ИЗЍСКУВАМ, -аш, несв. (остар., книж.); изѝскам, -аш, св., прех. Изисквам. Но добрият тон в България изискуваше да не бъдат съвсем доволни и да покритикуват актрисата от една скитнишка провинциална трупа. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 91. Преди изнамерванието на книгопечатницата преподаванията изискували повече време, понеже професорът е бил длъжен да диктува на учениците сичките науки реч по реч. Д. Войников, У, 1871, бр. 13, 194. Строгий сам за себе си, меланхолик, изискува и от другите да си изпълняват точно длъжностите. Ч, 1871, бр. 19, 597. изискувам се, изискам се страд. Освен телеграфическите линии, които свързват всичките колко-годе важни места по държавата, прекараха са няколко железни пътища по онези места, дето туй са изискуваше от търговията. С. Бобчев, СОИ (превод), 189–190.
ИЗЍСКУВА СЕ несв., непрех. Само 3 л. Изисква се. Да направим зло е твърде лесно, но за доброто ся изискува постоянство и твърда воля. ИЗ 1877, 138. Заради това в народните ни училища възпитанието, както и образованието, трябва да става съобразно с духа на българщината. Но това особно внимание са изискува от народните ни учители. У, 1871, бр. 18, 215. // Безл. изискува се. Със следв. изр. със съюз да. Изисква се. – Дозволено ли е да ходим с нечестивите и с развратените? – Да ходим с тях, за да им струваме добро, не само е дозволено, но ся и изискува. КТЕМ, 143.