ИЗКАДЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изкадя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. 1. Прекадявам много неща или всичко (Н. Геров, РБЯ).
2. Изразходвам, употребявам тамян при кадене. За хилядо восък изгориле, / за петстотин тамян изкадиле. Нар. пес., СбНУ XIV, 12. изкадявам се, изкадя се страд.