ИЗКАКАНЍЗВАМ, -аш, несв.; изкаканѝжа, -еш, мин. св. изкаканѝзах, св., прех. Разг. Ирон. Изричам или прочитам нещо монотонно, неясно, безизразно. – Додето дядо поп не ни изкаканиже Исайя ликуй и си завъртим хорцето насред черквата, никого да не пущаме. Ив. Вазов, Съч. XXV, 42. изкаканизвам се, изкаканижа се страд.