ИЗКА̀РВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от изкарвам1 и от изкарвам се. Повечето народ очакваше със страх изкарването на клетия граф из някоя килия. Ив. Вазов, Съч. XXII, 153. Почистването и дезинфекцирането на фермата се извършва след изкарването на добитъка на паша.
ИЗКА̀РВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от изкарвам2 и от изкарвам се. След изкарването на курса веднага ми беше зачислена тежка съветска дизелова машина, с която работя и днес. ОП, 435. Това беше през 1846 лято. В Севлиево се правеше ново здание за училище, което беше на изкарване. П. Р. Славейков, БП I, XX.