ИЗКАТЀРВАМ, -аш, несв.; изкатѐря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Преодолявам някаква височина чрез катерене; изкачвам. С бързи крачки Любомир изкатери стълбичките до палубата и размаха ръка към кея. П. Спасов, ХлХ, 370. Ние самите сме противовес на онова, което тя си е мислела за нас. Съвсем противопоказни на представата ѝ за наперени смелчаци. Сякаш сме изкатервали скали и върхове, за да смирим гордостта си. Бл. Димитрова, Лав., 111. Не мога да изкатеря тази стръмнина. Δ С лекота изкатериха баира. изкатервам се, изкатеря се страд. Но тя [дупката] не би могла да се види, дори ако се изкатереше сипеят, защото малката полянка пред скалата беше обраснала от сплъстени дренаци, шипки и трънаци, които зиме и лете тулеха входа, като че нарочно за това бяха посадени. О. Василев, ЗЗ, 13. Баирът лесно се изкатерва от деца, по-труден е за възрастните.
ИЗКАТЀРВАМ СЕ несв.; изкатѐря се св., непрех. 1. Придвижвам се нагоре по стръмно място чрез катерене; изкачвам се. Отсреща, наблизо и надалече, навред около местата на пожара, по изправени до стрехите дървени стълби се изкатерваха хора. Т. Харманджиев, КВ, 134. Всеки път, когато котаракът се опитваше да слезе, отдолу го посрещаше силна струя вода и той отново се изкатерваше нагоре. Ив. Остриков, ОП, 27.
2. Достигам по-високо стръмно място или края, върха на някаква височина чрез катерене; изкачвам се. Партизаните се изкатериха по скалистите чукари на връх Колош, който господствуваше над цялата гориста околност. Д. Ангелов, ЖС, 604. Те мълчаливо се изкатериха по стръмнината и стъпиха на пътеката. Ем. Манов, БГ, 189. Младите се изкатериха бързо на дърветата и с провисени крака над главите на другите зрители, загледаха от високо Царевец. Ст. Загорчинов, ДП, 491.