ИЗКА̀ЧАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); изкачà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Изкачвам1. Беше се задъхала, като да изкачаше нанагорнище. А. Гуляшки, Ч [еа]. Виеше му се свят, особено когато изкачаше по учрежденията повече стълби или когато трябваше да се навежда. ЛГ, 1934, бр. 256 [еа]. изкачам се, изкача се страд.
ИЗКА̀ЧАМ СЕ несв. (остар. и диал.); изкачà се св., непрех. Изкачвам се. Колкото по-нависоко се изкачаме, толкова и гранитът се показва по-едрозърнест. СбНУ XIX, 19. Народонаселението на австрийската държава изкача ся сега до 32 милиона души. Й. Груев, УЗ, 114. Пътят, който се изкача из Сърбия първо по Коритски дол, а от Друмски преслап нагоре по Кадибоазка река, стига пограничната стражарница на височина 631 м. ПСп, 1907, кн. 68, 389.