ИЗКА̀ЧВАМ1, -аш, несв.; изкачà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Обикн. несв. Движа се, вървя нагоре по височина, стълба и под.; качвам се, възкачвам се. И тогава Мичкин разбра, че това, що чуваше, бе задавен хор от бумтенето на много моторни коли, които изкачваха стръмнината. Д. Димов, Т, 595. Файтонджията шибаше конете, животните опъваха шии и тръсом изкачваха стръмната улица. Д. Добревски, БКН, 41. Човек, кога изкачва някой хълм, е принуден да се превие напред, а кога слиза, да се държи назад, по закона на равновесието. Хр. Белчев, Избр. съч., 89. Като изкачваше уличката, наречена „Геранилото“, срещу него се зададоха двама младежи. П. Стъпов, ЖН, 79.
2. За път и под. – имам посока нагоре. Ако поемете по пътя, който изкачва билото, ще стигнете точно до хижата.
3. Обикн. св. Достигам по-високо място или края, върха на някаква височина, стълба и под. чрез качване, вървене нагоре; възлизам, възкачвам се. В тоя миг между разпилените по небето облачета се показа луната и освети дългата тясна пътека към господарската къща. Левски тръгна по нея, изкачи дървената стълба, стъпи на чардака и бутна вратата на първата стая. Ст. Дичев, ЗС II, 10–11. И ето, отдолу по склона се зададоха двама туристи – баща и дете. Щом изкачиха стръмнината, те свалиха раниците си и приседнаха задъхани на земята. П. Бобев, ГЕ, 6. Когато Караибрахим изкачи превала, той спря коня си. Пред краката му се простираше долината. А. Дончев, ВР, 9. Каруцата изкачи последния хълм и по равен път се насочи към селото. К. Петканов, МЗК, 6.
4. Повеждам, отвеждам, откарвам някого или отнасям нещо на по-високо място; качвам, издигам, покачвам, възкачвам. „Сега ще усетя как нечия ръка ме хваща.“ И наистина, една ръка го поведе по някаква дървена стълба. „Там – спомни си Евгени отиването си в Мала Калина – ме смъкнаха в зимник, а тук пък ме изкачват на тавана.“ Д. Ангелов, ЖС, 459. В Швейцария вече не е трудно хеликоптерът да изкачи през юли скиори на някой заснежен връх, а след това да ги свали набързо на някой от плажовете покрай езерата. Ив. Мирски, ПДЗ, 116. – Бабичката вече няколко години не е излизала горе. Веднъж я изкачих с асансьора, но не повтори. От слънцето много я заболели очите. Г. Белев, КВА, 134. Натрошените, но още едри камъни падаха върху гумена транспортна лента. Тя ги поемаше, изкачваше ги доста нависоко и ги изсипваше в конусната трошачка за средно натрошване. С, 1954, кн. 3, 86.
5. Прен. Разг. Помагам, съдействам на някого да напредне или да достигне някакво положение, някакъв пост и под.; издигам. – Сине мой, аз се радвам на любознанието ти. То може да те изкачи нависоко. С. Боянов, СК, 58. изкачвам се, изкача се страд.
ИЗКА̀ЧВАМ СЕ несв.; изкачà се св., непрех. 1. Обикн. несв. С предл. по. Вървя, движа се нагоре по някаква стръмнина, стълба и под.; възлизам, възкачвам се, качвам се. По цели дни той ходеше по близките села, изкачваше се по планината, събираше кой знае как и откъде новини и ги разнасяше по всички къщи. Й. Йовков, Разк. I, 212. Насреща им мълчаливо идеха две девойки, изкачваха се по височината, без да бързат. А. Гуляшки, Л, 230. Сетне се запъти бързо към общината, изкачи се задъхан по високата дървена стълба. Д. Талев, ПК, 147.
2. За път и под. – имам посока, водя от по-ниско място нагоре към по-високо; възлизам, възкачвам се. Така в мисли и разговор със себе си и с хората той [Теодосий] не забеляза как премина моста, как пътят започна да се изкачва леко към Трапезица. Ст. Загорчинов, ДП, 276. Дирите се изкачваха стръмно нагоре, някъде се разделяха, отклоняваха се от пътя, за да се срещнат отново след стотина крачки. П. Бобев, ОН, 119. // За път и под. – водя, стигам до най-високото място на височина; възлизам, възкачвам се. Така шосето се изкачва на високо плато и оттук отведнъж се вижда Балканът. Ем. Станев, ЯГ, 102.
3. Обикн. св. Достигам до по-високо място или до края, върха на височина, стълба и под. чрез качване; възлизам, възкачвам се, качвам се. Той поема с нечовешко усилие малкото възвишение и най-подир се изкачва при брястите до бента. Елин Пелин, Съч. III, 80. Малката конна чета препусна нагоре и скоро се изкачи на самото било пред кулата. Ст. Загорчинов, ДП, 303. // За вода или друга течност – достигам по-високо ниво чрез увеличаване на количеството си или под налягане; качвам се. Но се изля внезапно пороен дъжд. И цяла мътна река почна да нахлува в галерията ни. Водата се изкачи бързо чак до гърдите ни. С, 1954, кн. 3, 90.
4. Прен. Рядко. За глас, звук и под. – зазвучавам по-високо; извишавам се, повишавам се, издигам се. – На касата, синьор! – повтаря чиновникът и тоя път гласът му се изкачва една октава по-високо. Св. Минков, ДА, 104.
5. Прен. Разг. Постигам по-високо служебно или обществено положение; напредвам, издигам се. – Вашият Чавдар на по-големи постове се изкачва. За него комунизмът е дошъл. Ст. Даскалов, ЕС, 358. Професионални художници рядко се изкачват до високи постове в управлението, за разлика от писатели и актьори.
6. Остар. Достигам до определен брой; наброявам, възлизам, възкачвам се.
7. Остар. и диал. Достигам по-висока цена, поскъпвам; възкачвам се, качвам се. Житото ся изкачи до петдясят гроша килото. Н. Геров, РБЯ II, 219.
ИЗКА̀ЧВАМ2, -аш, несв.; изкачà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. Откачвам. – Не можахте ли да изкачите нещичко от оногова, който ви съсипа? Няма ли той родители и домородство? У, 1870, бр. 1, 11. изкачвам се, изкача се страд.
ИЗКА̀ЧВАМ СЕ несв.; изкачà се св., непрех. Остар. Откачвам се. Като излязвах на сухо от каика, дъската, която съединяваше каика със скелята, се гиврътна и аз с дисагите си на рамо потънах в дълбините на Дунав. Още с паданието ми те се изкачиха от рамото ми и бяха понесени и отнесени невъзвратно от реката. П. Р. Славейков, БП I, ХХVIII. Наставникът беше чул разговора им и бе ся решил да изпълни просбата им. Това като чуха, децата начнаха да скачат, да го прегръщат толко бурно, щото не можеше никак да ся изкачи от ръцете им. П. Кисимов, ОА ІІ (превод), 23. В гюрултията, с приятелите заедно изкачих се от кафенето, ама като излизах, струваше ми се, че някой върви след мене. Ал. Константинов, Съч., 41.