ИЗКА̀ШЛЯМ, -яш, несв.; изкàшля, -иш, мин. св. -их и -ях, св., прех. 1. С кашляне изкарвам от гърлото си секрети или случайно попаднали неща. В тесните му гърди бе се заселила една суха кашлица и ги дереше безмилостно, без да може горкият да я изкашля. Елин Пелин, Съч. I, 206.
2. Прен. Диал. Преодолявам, издържам, изтърпявам нещо. – Херцеговското въстание как отива? – Майки, шъпа народ, а колко време се държа. Ние де можем изкашля такова нещо! Ив. Вазов, Съч. XXII, 34. – Бай Танчоо – подвикна Данчо. – Много ли ти тежи бохчата, а? – Хич, не ми тежи. Изкашляхме трудното. Кр. Григоров, ТГ, 34.
3. Прен. Диал. С мъка, усилие, с много заобикалки казвам нещо (Н. Геров, РБЯ). изкашлям се, изкашля се страд.
ИЗКА̀ШЛЯМ СЕ несв.; изкàшля се св., непрех. С кашляне прочиствам гърлото си от секрети или случайно попаднали в него неща. – Ще ида – започна по едно време Кочо и гласът му бе прехрипнал от дълго мълчание; той се изкашля и отново започна: – Ще ида днеска да видя афиона дали не е станал за резане. Д. Талев, ПК, 104. Като че ли в съседната постройка някой се изкашля и за миг светна жълто пламъче. Д. Кисьов, Щ, 85. Колчо прие тържествен вид, изкашля се и захвана, като подражаваше на стария черковен псалт хаджи Атанасия. Ив. Вазов, Съч. XXII, 132. Много хора мъчи кашлица сутрини рано, но тя не показува болест, а става от набраните през нощта мокроти в дихателните пътища. Тая ненужна мокрота, която омъчнява дишането, махва ся като ся изкашли человек. Лет., 1873, 78. Той [бакалинът] затваря дюкяна и се запътва към дома. На пътната врата той има навик да се изкашля – да се обади отдалеч. М. Кремен, СС, 140.