ИЗКВА̀КВАМ, -аш, несв.; изквàкам, -аш, св., непрех. Кваквам1 веднъж или няколко пъти. За да не чуе чуждо ухо и за да не се досети, уговориха Ленко да изкваква като жаба – еднаж тихичко и след промеждутък – два пъти по-силно. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 303. Хвърлих камъче във водата и една жаба изквака.