ИЗКВА̀СВАМ, -аш, несв.; изквàся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Измокрям, намокрям; наквасвам, изквасям. Водата се разля в краката му и му изкваси крачолите. Ст. Чилингиров, ХНН, 15. изквасвам се, изквася се страд.

ИЗКВА̀СВАМ СЕ несв.; изквàся се св., непрех. Диал. Измокрям се, намокрям се; наквасвам се, изквасям се. Садък вървеше бавно по снежната кривина край потока. Бяха го накарали да работи на нов забой, в който ръсеше много вода, и се изкваси. X. Русев, ПЗ, 181.


Източник: Речник на българския език (онлайн)