ИЗКВИЧА̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изквичавам. Бързо се извърна разяреният глиган и като замахна с всичка сила към третия, заби до дъно десния си зъб в дънера на бора. Едно остро, пронизващо изквичаване изведнъж разтресе глухата досега борова гора. Д. Калфов, С, 32. Най-накрая [кучето] Жорж дойде наблизо, ние с Тони се хвърлихме, сграбчихме го и го напъхахме в пазарската чанта на Мончо. Чу се само едно изквичаване и след това се понесохме към къщата на Човека, който никога не лъже. Ст. Стратиев, СВМ, 38.