ИЗКЀВРЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изкевря като прил. Диал. Изкривен, разкривен. Желя го събудиха без време. Още сънлив, той плисна две шепи вода на лицето си, обу в бързината изкеврените си емении наопаки и хласна силно портата. Ст. Чилингиров, ПЖ, 86.