ИЗКИЛА̀ВЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изкилавя като прил. Остар. и диал. Изкилен. Вътре в училището столовете изпочупени, нечистотия вън-вътре, току се посложих на един изкилавен чин и се дълбоко замислих. Ил. Блъсков, КУ, 50–51.
