ИЗКИЛА̀ВЯМ, -яш, несв.; изкилàвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Изкилвам, изкилям. Първият [княз Богориди] прие килавото дете на европейската дипломация и възправи от него една българска държавица, а последният прие здравородното дете на Росия и го изкилави. П. Р. Славейков, ПХС, 60. изкилавям се, изкилавя се страд.
ИЗКИЛА̀ВЯМ СЕ несв.; изкилàвя се св., непрех. Изкилвам се, изкилям се.