ИЗКЍЛВАМ, -аш, несв.; изкѝля, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Остар. и диал. Причинявам изсипване, кила, херния у някого; изкилавям, изкилям. Аз пак успях да ударя на оня едно текме в слабините, та за малко да го изкиля. И. Петров, ХВ [еа]. – Абе хора, какво правите, ще изкилите жената! Слизай, булка Митровице, аз ще подавам снопите! П. Сталева, ПЕФ [еа].
2. Прен. Остар. и диал. Отклонявам от естественото, нормалното развитие, протичане; повреждам, увреждам, изкълчвам, изкилавям, изкилям. – Вие няма да произведете социална революция в земя като България, но бездруго ще изкилите умовете на младежта, както вас други изкилиха. Ив. Вазов, Съч. XXV, 154.
3. Диал. Правя да се измъкнат, изнижат нишки от кълбо, вретено или нещо намотано; изкилавям, изкилям (Н. Геров, РБЯ). Изкили гибела, кълбото. Н. Геров, РБЯ II, 220. изкилвам се, изкиля се страд.
ИЗКЍЛВАМ СЕ несв.; изкѝля се св., непрех. Остар. и диал. 1. Получавам изсипване, кила, херния, разболявам се от кила, херния; изкилавям се, изкилям се. Ако ти е инак здраво детето, не бой ся, че от плача има да ся изкили. Й. Груев, КН 7 (превод), 93.
2. Диал. За нишки на кълбо, вретено или нещо намотано – измъквам се, изнизвам се; изкилавям се, изкилям се.