ИЗКЍНВАМ, -аш, несв.; изкѝна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. изкѝнат, св., прех. Диал. 1. Откъсвам много на брой или всичко; изкъсвам, изпокъсвам. Цутнало цвеке в градина, / как да прежала да го изкина. Нар. пес., СбНУ ІІ, 80. Девойче, грудче шекерче, / шчо ти си тебе чинеше, / зере е Нелко босилче, / в еднож да го изкинеш. Нар. пес., СбНУ ІІ, 77.
2. Скъсвам, съдирам много неща, всичко или нещо изцяло; изкъсвам, изпокъсвам. Море моме, малка моме, / не лажи ми, море, сина: / изкина си свилен пояс / да си стяга половина. К. Христов, СК, 10. Бог да бие копче от минтана! / Що закачи момини гердана, / та изкина гердан от гърлото / та изрони бисер дробен бисер. Нар. пес., СбБрМ, 435. Поболила ся Янина майка, / що ми лежала девет години, / ми изкинала девет постели. Нар. пес., СбБрМ, 12.
3. Разкъсвам. Я бе мънинка, па съм навръзала рошковци на гушата си. Я си изкина рошковците и ги изфръга. СбНУ XII, 466. Орлите, и враните, и пилците да те изкинат. Клетва, Π. Ρ. Славейков, БП II, 12.
4. Изскубвам, изтръгвам. Си три моми харни, / .. / зулум ми чиниле / на Корчанско поле; / бостан изкинале. Нар. пес., СбБрМ, 430. Изкина си руса коса. Н. Геров, РБЯ II, 226. изкинвам се, изкина се страд.
– Друга форма: изкъ̀нвам.