ИЗКЍПРЯМ, -яш, несв.; изкѝпря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. 1. Нагиздвам, нагласявам, разкрасявам някого или нещо. За празника майката изкипри двете деца с нови дрехи.
2. Издигам нещо да стои стройно, гиздаво, красиво. На мястото, дето до преди два месеца бе буренак и камънак, изкиприха малка къщичка. изкипрям се, изкипря се І. Страд. от изкипрям. II. Възвр. от изкипрям в 1 знач.
ИЗКЍПРЯМ СЕ несв.; изкѝпря се св., непрех. Разг. 1. Изправям се, заставам (обикн. пред някого) стройно, красиво, напето. // Издигам се стройно, гиздаво, красиво. На таванския полуетаж, откъм улицата, се изкиприха две стаи. Г. Караславов Избр. съч. X, 83.
2. Стоя с важен вид, със самочувствие, наперено, важно. Знаеш ли какво си мисля, когато ходя да гледам дъщеря си в театъра... какво си мисля просто така, за да не заспя, както съм се изкиприл на втория ред... Мисля си, че хората точно затова я създават тая красота от дантели и илюминации, понеже у самите хора няма никаква красота. Б. Райнов, ТСЗЕ [еа].