ИЗКЍСКВАМ СЕ, -аш се, несв.; изкѝскам се, -аш се, св., непрех. Разг. Изсмивам се високо, избухвам в смях изведнъж, обикн. шумно, неприлично; изкикотвам се. – Ти за четвърти клас ли си, бе малчуган? – За седми – отвърнах му. – Ха, ха, ха – изкиска се той. – Ти на мене ли ги разправяш, бе дечко. Кр. Григоров, ОНУ, 122. Къдрокосото момче падна на тревата и се изкиска с онова удоволствие, с което децата се впускат в игра с някой по-възрастен. Д. Ангелов, ЖС, 132. Вътре в отделението глъчката и възбуждението нарастнаха; някой подаваше глава на вратата, изкискваше се и побягваше навътре. Ил. Волен, БХ, 156.