ИЗКЛА̀ВАНЕ1, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от изклавам1 и от изклавам се; изколване. Никой от нас не чувствуваше, че води бой: требваше да спасим 20 000 български жени и деца от изклаване. А. Страшимиров, ЧС, 24. Кърджалийските набези с изклаване на цели маси хора са възпети като особено потресно събитие: Какво е чудо станало / на Росенския камен мост: / двеста са моми изклани / и триста момка избити. Набл., 1910, кн. 2 [еа].
ИЗКЛА̀ВАНЕ2, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от изклавам2 и от изклавам се; изпонаслагване, изпонареждане.
– От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.