ИЗКЛА̀ВАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Изколване. Но намериха са: Дизраели, Елиот, които показаха, че в днешния век имало хора, които могат да гледат с наслаждение на изклаванието на цели народонаселения в Европа. НБ, 1876, бр. 28, 109. Същите хора, които не избягват ни едно благовремие, за да похвалят турчина и да понижат източния христиенин, ни казват да знаем, че ако притиснат силно турчина, той може да са утеши с едно всеобщо изклавание на източните христиени. СП, 1876, бр. 28, 110.