ИЗКЛЀПВАНЕ1, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от изклепвам1 и от изклепвам се.

ИЗКЛЀПВАНЕ2, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от изклепвам2.

ИЗКЛЀПВАНЕ3, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от изклепвам3 и от изклепвам се.


Източник: Речник на българския език (онлайн)