ИЗКЛЍНВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изклинвам и от изклинвам се. Старите миньори са предугаждали изклинването на рудното тяло. Ив. Добрев, ДТ (превод) [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)