ИЗКЛЍНЧВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изклинчвам. Започнаха изклинчванията. Страхливите и подкупените офейкаха един след друг, като даваха всевъзможни извинения за необходимостта да се отделят за малко. Д. Димов, Т, 281.
