ИЗКЛОКÒТВАМ, -аш, несв.; изклокòтя, -иш, мин. св. -их, св., непрех. За вода или друга течност – като тека или вря, издавам изведнъж или няколко пъти клокот; изклокочвам. А на мегданя там чешмата си бълболи / бог знае за какво, .. / Изклокоти и тъмно в пустошта изплаче, .., / и пак изклокоти, изплаче и простене. Π. Π. Славейков, Събр. съч. III, 225. Водата в съда на огъня изклокоти.