ИЗКЛЮ̀ЧЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изключа като прил. 1. Който няма повече право да учи в учебно заведение поради наказание за лоша дисциплина, лош успех или други провинения. – Господин началник – рапортува младият човек. – От Подгорово е избягал Гануш Сестримски, изключен осмокласник. Д. Ангелов, ЖС, 120. Разбра само, че е изключена студентка и работи в адвокатска кантора. В. Андреев, ПР, 169.
2. Който не се числи повече в състава на дадена организация, партия, който няма повече право на членство в дадена организация, партия. – Изключен партиец не е завидно прозвище – продължи Иван Емануилов с малко груб глас, като че говореше на себе си. Б. Болгар, Б, 90.