ИЗКОВА̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от изковавам и от изковавам се. Тя жали, че ще напусне вече това място, дето най-ясно се вижда изковаването на новия живот. Г. Караславов, ПМ, 97. Богоров си поставя за цел да чисти българския език от чуждици. По-късно обаче се увлича твърде много в изковаването на нови думи. Ив. Унджиев, ВЛ, 28.