ИЗКÒВКА ж. Спец. Метално изделие, създадено чрез изковаване. Много голям интерес предизвика и стругът, който е с лентов транспортьор и манипулатор за зареждане със заготовки. Той е добро решение при обработка на детайли, изработвани от отливка или изковка. ИР, 2009, бр. 8 [еа]. Кандидатите да имат финансова и техническа възможност да изпълнят предмета на поръчката, да са в състояние да произвеждат стоманено легирана отливка до 6 t със собствено оборудване, да произвеждат изковки чрез свободно коване. ДВ, 2003, бр. 103 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)