ИЗКÒЛВАМ, -аш, несв.; изкòля, -иш, мин. св. изкòлих и изклàх, прич. мин. св. деят. изкòлил и изклàл, прич. мин. страд. изкòлен и изклàн, св., прех. Заколвам много на брой или всички. Беше голяма и шумна сватба. Ганьо Пинтов изстърга всичкото жито от хамбара си, изкла сума кокошки и калеса де що роднини, съседи и приятели имаше. Г. Караславов, ОХ II, 19–20. Говореше се, че някой си продал овцете в Долно и купил слаби, мършави и ялови за фермата. Друг пък ги изклал до крак за саздърма. К. Момчилов, ЗК, 41. Преди три века горе в глухия дол потърсили скривалище стотици хора, избягали от помохамеданчване, но турците ги открили и ги изклали. X. Русев, ПЗ, 147. – Най-напред щяхме да изколим пашите и каймакамите, които са първите душмани на сиромашта. З. Стоянов, ЗБВ ІІІ, 154. Ти Батак не си чул, а аз съм от там: / помня го клането и страшното време. / Бяхме девет братя, а останах сам. /.. / Като ги изклаха, чичо, аз видях. Ив. Вазов, Съч. II, 68. изколвам се, изколя се страд. и взаим. Запази се и една голяма част от другия докаран добитък, а друга част се изкла за сушено, солено месо, за опинци и за щитове, които се правеха от яки волски и биволски кожи. Д. Талев, С II, 233. Стоян изпъшка, изви ръка и измъкна нож от овчарския си пояс. Но Христо го превари, отне ножа и зари лицето му в пръстта. Дойдоха селяни и ги разтърваха. – За една жена ще се изколят! – Да не закача годеницата ми! К. Петканов, СВ, 161.