ИЗКОМА̀НДВАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Воен. Давам команда, заповед. – Дясното рамо напред – ходом марш! – изкомандва оловният капитан. К. Константинов, ПТ [еа]. На площада поделението спря. Командирът, като видя развълнуваното гражданство, което едва се сдържаше да не се спусне към братята българи, изкомандва: – Мирно! За почест! Пл, 2011, кн. 4 [еа].
2. Разг. Заставям, накарвам някого да свърши някаква работа, да направи нещо; заповядвам, нареждам. Бай Марин застана пред отворената врата и изкомандва по войнишки: – Изтрийте си краката! С ръка нищо да не се пипа! Гледай само и не пипай! Групата се подчини на строгите, но справедливи наредби. Чудомир, ПШЧ [еа]. – Станчо, дай фунията! – изкомандва той кратко. Зл. Енев, РН [еа]. – Горе ръцете! – изкомандва човекът с каскета. В. Крумов, РХ [еа]. // Давам нареждане за нещо. Не е достатъчно само да изкомандваме стачката и да видим утре как работниците, унизени, измъчени и пребити, ще се върнат отново като покорно стадо в складовете. Д. Димов, Т 2000 [еа]. изкомандвам се страд.