ИЗКОМА̀НДУВАМ, -аш, несв. и св., прех. Остар. Изкомандвам. Когато наближиха до строените в каре части, капитан Мушкетов изкомандува със силен, писклив глас: – Мирно! Д. Ангелов, ЖС, 662. Подпоручикът крачеше пред всички, без да трепва, гордо изправен и с юначен вид. След тридесет крачки, когато излязоха на открито и попаднаха под огъня на неприятелските мини и картечници, той изкомандува: – Във верига... бегом марш! Ив. Мартинов, ПМ, 154. – На местата си! Всеки при оръжието! – изкомандува пак повелително Бойчо. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 155. Майорът се обърна и изкомандува на един взвод войници да застанат по дължината на оградата с пушки в ръце. В. Геновска, СГ, 275. Кой беше изкомандувал влашките музиканти да надуят тази мила, вълнуваща песен! С. Северняк, ОНК, 24. Чинка Ана ни изкомандува да се събуем пред вратата. Д. Бозаков, ДС, 35. Чакъра седна на мястото си намръщен... След това хвърли свиреп поглед на жените, които поглъщаха залъците си страхливо и всеки миг очакваха избухването на бурята. – Дай гювеча!... – изкомандува той на жена си. Д. Димов, Т, 21. – Тогава – на закуска! – изкомандува с престорена строгост Мишо. Др. Асенов, СВ, 111. изкомандувам се страд. Тогава изкомандува се „Мирно!“. Панов поздрави войниците и двата полка се върнаха в казармите си с музика. С. Радев, ССБ II, 125.