ИЗКОМА̀НДУВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от изкомандувам и от изкомандувам се; изкомандване. Още на първото изкомандуване: „раз, дялай два!“ Вълко се приближи при високия. Ив. Вазов, Съч. VI, 117.
