ИЗКОПНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изкопнѐя, -ѐеш, мин. св. изкопня̀х, прич. мин. св. деят. изкопня̀л, -а, -о, мн. изкопнѐли, св., непрех. 1. Разг. До краен предел се измъчвам, чезна от желание, копнеж по някого или по нещо. В Мездра споходихме текстилния завод. Посрещането стана много радушно. Сърцата на старите работници бяха изкопнели да видят любимия писател Елин Пелин. А. Каралийчев, С, 218–219. – Изкопнела ми е душата за човек, с когото да си поговоря за някои неща не като романтик, а ей така, разбрано, просто, по човешки. Т. Харманджиев, КВ, 226.
2. Диал. Отслабвам, изнемощявам от копнеене (Н. Геров, РБЯ).
3. Диал. За сняг – стопявам се. Не бе изкопнел снега, кога са прибра в село. БД, 1909, бр. 7, 192.