ИЗКОПЧЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Работник, специалист по направата на изкопи. По онова време софийските улици усилено се прекопаваха за кабели, канали и пр. Сред изкопчиите имаше и един млад момък. П. Мирчев, СЗ, 143. Покрай бреговете са натрупани хълмове от изкопана пръст. Тука е работил крачещият екскаватор, който е отменял всеки ден по седем хиляди души изкопчии. А. Каралийчев, ПД, 207. Впрочем изкопчиите също нямат мазоли. На дланите си те имат твърда, съвсем безчувствена кожа. Д. Цончев, ОТ, 17.