ИЗКОРЕНЀНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Изкореняване. За изкоренението или поне отслабването религиозните предразсъдки и фанатизма може още много да се работи. Ив. Вазов, Съч. XVI, 49. Щом пристигнал в Битоля новият валия, тамошният патриаршески митрополит изказал мисъл, че трябва строги мерки да вземе властта за изкоренение на злото. Бълг., 1902, бр. 452, 2. Цял беше обладан от великия въпрос за изкоренението на любовта от света! Ив. Вазов, Съч. X, 56.