ИЗКОРЕНЍТЕЛ1, -ят, -я, мн. -и, м. Рядко. Лице, което изкоренява, премахва нещо. – Не излагате ли живота си? – питам аз писателя, философа и изкоренителя на нашите обществени пороци. П. Тодоров, ЛС [еа]. – Защо ме биете? – питал Ненчо час по час изкоренителите на злодействата, но тия справедливи мъже мълчали. Л. Каравелов, РПМ [еа].
ИЗКОРЕНЍТЕЛ2, -ят, -я, мн. -и, м. Техн. Съоръжение, което извършва по механизиран начин изкореняването на растенията. Четвъртата група машини се характеризира с чести и резки удари и тласъци. Тук спадат булдозери, изкоренители. Д. Христов, СПМ, 22. В един завод за комбайни е конструиран пресоващ изкоренител, който прочиства площите от памуковите храсти, след като бъде прибран съдържащия се в чашките памук. ВН, 1961, бр. 2991, 4.