ИЗКОРУ̀БВАМ, -аш, несв.; изкору̀бя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Правя нещо да се изкриви, да развали формата си, да стане с вдлъбнатини и изпъкналости, издатини. Влагата и топлината в банята изкорубиха вратата.
2. Правя вдлъбнатина, хралупа, обикн. в дърво; издълбавам. В Тумбата беше прокопан дълъг вход – една археологическа група бе изкорубила хълма, за да види какво се крие в недрата му. Д. Спространов, С, 310. изкорубвам се, изкорубя се страд.
ИЗКОРУ̀БВАМ СЕ несв.; изкору̀бя се св., непрех. 1. За дърво – ставам корубесто, с хралупи или с издатини.
2. За дъска, картон и предмети от дървен материал – изкривявам се, издувам се навътре или навън; изметвам се. Беглецът се спотайваше, но скоро нова циглена къртичина подаваше връх на покрива. Припека завличаше хората, но покривът се изкорубваше пък на друго място. Ст. Даскалов, ЕС, 234. l Обр. Изкорубила съм се като... копаня. Н. Хайтов, ПЗ, 68. Крачеше малко приведен, сякаш нещо му тежеше, и хлътналите му гърди се изкорубиха още повече. Д. Спространов, ОП, 205.