ИЗКРА̀ДВАМ, -аш, несв. (рядко); изкрадà, -ѐш, мин. св. изкрàдох, прич. мин. св. деят. изкрàл, св., прех. 1. Открадвам много неща или всичко. – Изкрадохте парите, събрани за черква. П. Тодоров, Събр. пр II, 376. Еднъж, сънлив и морен, Купидон / у Злобата потърсюва подслон. / .. / и залюля го в своите тя поли / и тихо му изкраде лък, стрели. К. Христов, Т, 57.
2. Обирам много на брой или всички; окрадвам. Изкрадоха околните вили. Δ Изкраде съседите си. изкрадвам се, изкрада се страд.
ИЗКРА̀ДВАМ СЕ несв.; изкрадà се св., непрех. Диал. Излизам от някъде скришом, незабелязано; измъквам се, изплъзвам се (Н. Геров, РБЯ).
◊ Изкрадва ми се / изкрадне ми се от ръцете. Диал. Изтървавам някого, изпускам го, допускам да си отиде незабелязан от мене. Изкрадвам се / изкрадна се от ръцете на някого. Диал. Измъквам се, отивам си, без някой да ме види, незабелязано, тихомълком.