ИЗКРЍВАМ, -аш, несв.; изкрѝя, -ѝеш, мин. св. изкрѝх, прич. мин. страд. изкрѝт, св., прех. Разг. Скривам голямо количество от нещо, много на брой или всички; изпокривам. Горо льо, горо зелена, / имаш ли вода студена, / имаш ли сянка дебела / юнаци да ми изкриеш? Нар. пес., БНТв ІІ [еа]. Изкри ценните книги, за да не ги изпогуби синът му. Δ Тогава селяните изкриха житото. изкривам се, изкрия се страд.
ИЗКРЍВАМ СЕ несв.; изкрѝя се св., непрех. Разг. Само мн. и 3 л. ед. Скриваме се, укриваме се мнозина или всички; изпокривам се. Те разбрали в какво се състои работата и търтили да се изкрият. З. Стоянов, Съч. III [еа]. Злосторниците се изкриха. Δ Населението се изкри по домовете, щом узна, че войската е влязла в града.