ИЗКРЍВЯМ, -яш, несв. (остар. и диал.); изкривя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Изкривявам. Но в миг той спира се, простенва, охва, / изкривя старческо лице / и, залюлял се в немощ, тежко грохва / със хладен детски труп в ръце. Хр. Смирненски, Съч. I, 95. изкривям се, изкривя се страд.
ИЗКРЍВЯМ СЕ несв. (остар. и диал.); изкривя̀ се св., непрех. Изкривявам се.