ИЗКРЯ̀КВАМ, -аш, несв.; изкря̀кам, -аш, св. 1. Непрех. За птица, жаба – изведнъж кряквам. Патицата се изплаши, изкряка, а пуякът избълбука. К. Петканов, ЗлЗ, 91. В клоните на върбите изкряка птица, прелетя ниско край оградата и литна в утихналото небе. И. Стоянов, ПД, 99. Зеленият папагал изкряка и измъкна с кривия си клюн една малка сгъната хартийка. Ст. Дичев, ЗС II, 475. Нарядко изблейваше овца или изкрякваше кокошка. Някакво тъжовно запустение лежеше над цялото село и потискаше хубостта и радостта на утрото. П. Здравков, НД, 122.
2. Прен. Прех. Разг. Изговарям думи, фрази по начин, наподобяващ крякане, в израз на някакво чувство или за да наложа свое искане; изкрясквам, изкрещявам. Той глътна от своята кратунка и доволно изкряка: – Хххха! Та аз през живота си не съм изпил повече от една пинта вода. Ем. Манов, ПУ, 196. Отвън влиза огромна накачулена с дрехи фигура. Коларят. Отива до тезгяха, глътва двойна ракия, изкряква доволно, шибва с камшик одървенелите чизми и казва: – Готово, даскале! К. Константинов, ПЗ, 8. Димитър се навъси и изкряка: – Ставай горе! Кондо се изправи. Д. Немиров, Б, 135.
3. Прех. Диал. Прекарвам, преживявам или извършвам нещо; окряквам. Как щем го изкрякаме не зная. Н. Геров, РБЯ II, 225. изкряквам се, изкрякам се страд. от изкряквам във 2 и 3 знач.