ИЗКУКУРЍГВАМ, -аш, несв.; изкукурѝгам, -аш, св. 1. Непрех. За петел – кукуригам веднъж или няколко пъти. В цялата къща беше тихо и спокойно. На двора се разхождаха няколко кокошки, кълвяха и потичваха ту насам, ту натам. Един петел изкукурига, сетне пътната врата като че хлопна. Г. Караславов, Тат., 259. Ще се обади някой от ратаите, крава ще промучи, петел ще изкукурига. Кр. Григоров, Р, 64. Един петел изпляска с криле и изкукурига. След него се обади втори, после трети. Ем. Станев, К, 42.
2. Разш. Непрех. Изведнъж издавам звукове, подобни на кукуригане. Ала щом изминали стотина крачки, селянинът се престорил на петел и изкукуригал. А. Разцветников, СбХ, 90.
3. Прен. Прех. Ирон. Изричам, изговарям (думи, фрази). И от амвона на една от търновските черкви му е изкукуригал такова слово, каквото едва ли друг прогонван из България гръцки владика е отнасял за много здраве на фенерските си братия. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (1), 73.
4. Прен. Непрех. Разг. Преставам да разсъждавам разумно; оглупявам, изглупявам. – Ти си го писал? – възкликна бай Димо. – А защо не си се подписал? Ако искаш да знаеш, аз се досещах, но все не ми се вярваше! Не допусках, че си изкукуригал толкова! До себе си да пишеш! Р. Михайлов, ПН, 168–169.