ЍЗКУП м. Остар. и диал. Откуп. „Дали разбойници не са го хванали за изкуп? Недай боже. Тъй стана с игумена на Плаковския.“ Ем. Станев, А, 152. „Сега додох тука да изкупя от тебя моя син и донесох безчислени пари за изкуп.“ Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 88. Уловеният отговори, че тези, които идвали и заминали, не са редовни посетители на тази колиба, но били само наминали и той нямал никакво известие, че ще искат изкуп за освободяванието на англичанина. П. Р. Славейков, ЦП ІІ (превод), 180. Когато бил проводен назначения изкуп и Цезар са отървал от плена, той приготвил няколко кораби в Милет, уловил с тях пиратите и ги разпънал на кръст. Н. Михайловски, РВИ (превод), 252.
ИЗКУ̀П нареч. Остар. и диал. Заедно, вкупом, наедно. Ако купувачът, който купува изцяло неща, разгледа само някои от тях, после покупката като разгледа онези, които не е бил видял отнапред и не ги хареса, има избирането да приеме сичките изкуп или да ги върне. ДЗОИ III (превод), 82. // На един път, наведнъж. Когато се караме на дете, трябва да се спрем само въз сторената погрешка или пакост и да се пазим да не наскърбим неговата личност. Така полегка-легка трябва да се потрудим да подигнем човек, а не изкуп и отведнъж. Й. Груев, Н, 1881, кн. 3, 283.