ИЗКУПВА̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Лице, което се занимава с изкупвателна дейност; изкупвач, изкупчик, закупвач, закупчик. Изкупвателите не могат да приемат рапани от лица без редовни разрешителни за техния улов. ДВ, 1999, бр. 8 [еа].
