ИЗКУПВА̀Ч м. Лице, което се занимава с изкупвателна дейност; изкупчик, закупвач, закупчик, изкупвател. Задължително е между изкупвача и производителите на мляко да има сключени договори за доставки. Д, 2007, бр. 8 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)