ЍЗКУПЕН1, -пна, -пно, мн. -пни, прил. Изкупвателен. Държавата отпусна машини, отпусна безплатно огромни количества препарати за борба с щитоносната въшка, увеличи изкупната цена на сливите. Н. Тихолов, ДКД, 125–127.

ЍЗКУПЕН2, -пна, -пно, мн. -пни, прил. Индив. Изкупителен. Що значи Каменград, че станал съсипии? / Той, казвам ви го пак, той трябваше да стане! / И благо на онез, които са избрани / изкупна жъртва,те са живи и в смъртта. П. П. Славейков, Събр. съч. ІІІ, 298.


Източник: Речник на българския език (онлайн)