ИЗКУПЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. 1. Лице, което върши изкупление, което изкупва греховете на някого. Професор Вардунски стоеше като безпомощен изкупител на чужди грехове, придавайки на лицето си израз на затрогваща невинност. Св. Минков, Съч. I [еа]. Днес виждат многома: зрей чудний плод – / ояква бързо изкупител гений / в делата на един велик живот. К. Христов, С 1939, 143.
2. Лице, което избавя някого от беда, нещастие, наказание; избавител, спасител. За вярващите християни Исус е изкупител на човешкия род. Ст. Младенов, БТР I, 878.
– От рус. искупитель.