ИЗКУПЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. 1. Който се отнася до изкупление, който служи за изкупление. Батак, историческо място си ти! Ти пропадна, изчезна от лицето на земята, но над твоите развалини изникна нова България; най-после ти стана жертва изкупителна за доброто на цял народ. З. Стоянов, ЗБВ ІІІ, 308. И животните често стават изкупителна жертва на човешките амбиции за слава, сила и власт. Т. Генов, ДОД, 72. Страданието му [на писателя] е само външно, без дълбочина, без трагедия – слабоволно, а не героично – лишено от изкупително отречение. Напротив, озлобен към всички и към всичко, той е обзет от безсилна ярост, която го прави жалък. Л. Стоянов, Р, 1925, бр. 195, 4. Изкупителни мъки не бяха изсушили още влагата на очите ѝ [на княгиня София], ни една капка кръв не отбеляза стъпките ѝ по пътя, който други бяха извървели с упорито постоянство. Ст. Загорчинов, ЛСС, 102.
2. Който освобождава, избавя някого от нещо потискащо, затормозяващо; спасителен, избавителен. И тогава през съзнанието му [на Динко] мина мисълта, че не заслужаваше да живее повече. Това бе облекчаваща, изкупителна мисъл. Д. Димов, Т, 423. Тук храм на изкупителна любов / ще вдигна и – во веки и веков / ще носи име той – Света Алгара. Г. Райчев, ЕЦ, 95.